Европа – гъвкава държавност или разпадащ се съюз

Политическото притворство е част от историческия чар на Стария континент. В първото десетилетие на XXI век Европейският съюз се разшири към Източна Европа. ЕС направи огромен политически реверанс на новите страни членки, приети между 2004 и 2007 г., част от които не бяха готови за членство. Десетилетие по-късно, когато същите тези държави вече бяха станали част от ЕС и се стремяха да наваксат вътрешното изоставане, политическите елити на държавите основателки на ЕС започнаха да търсят начини да ги отчуждят.

Не бих обвинявал германските политици и данъкоплатци, ако не се чувстват част от същата културна среда, в която са ксенофобски настроените правителства и част от гражданите на държавите от т. нар. Вишеградска група например. Те пълнят шепите си с финансова помощ от ЕС и се радват на европейската солидарност, за която плащат Германия, Холандия и отчасти Франция. Когато обаче дойде време да проявят солидарност, например за пропорционално приемане на ими гранти и на хора, бягащи от започналата през 2011 г. гражданска война в Сирия, Унгария и другите централноевропейски държави решиха, че европейската солидарност не ги засяга. Европейското мото „Единни в различията“ се превърна веднага в „Разединени от различия“.

Най-често експлоатираните посоки за развитие на ЕС се свързват или с постепенното му превръщане във федерален съюз, или обратно – с ограничаването на политическите му функции и запазването му като икономическа общност. Има ли трети път за институционално развитие на ЕС?

Закупете “Новата държава” като печатно издание или електронна книга.