Общества под стрес

Хората на XXI век сме перманентно стресирани, развили сме наркотична зависимост от информационната среда, която се променя непрекъснато.

Светът се върти на все по-бързи обороти, а промяната се е превърнала във всекидневие.

В същото време моделът на западната държава с всичките ù политически и икономически достижения се крепи на стабилност и устойчивост на обществената среда.

Възпроизвеждането на този модел е невъзможно при информационна динамика, която непрекъснато променя обществените нагласи и създава нестабилност.

Обслужвани от таблоидни медии и от таблоидните по характера си социални мрежи, обществата ни са пристрастени към потресаващото и сензационното.

Установилата се популярна култура на „необикновеното“ променя начина на ни мислене. Обществата ни стават все по-нетърпеливи, по-неспокойни, по-неуверени, по-незнаещи и в крайна сметка лесно податливи на паника.

Страхът, да страхът ще бъде основното политическо чувство през следващите няколко десетилетия.

Същият този политически страх, за намаляването на който хората в западния свят са полагали огромни усилия в продължение на 10 века, днес превзема дневния ред на обществата ни и започва да променя държавите ни.

Дали защото не оценяваме това, което сме постигнали, дали защото сме разглезени от комфортния си начин на живот, повечето от нас като че ли приемат достиженията на западните общества, включително политическите си и институционалните системи, за даденост.

Имаме да губим много в индивидуален план.

На десетки милиони хора, жители на западната либерална държава, независимо на кой континент се намира тя, предстои да загубят частично или изцяло политическите си свободи и след това да оценят какво са имали.

В сферата на политиката фактите, проверката за истинност и рационализмът отстъпват на интерпретациите, мистерията и ирационалното.

Все повече хора гледат на политическия процес не през ценностна или рационална гледна точка, а по начина, по който футболните фенове гледат на отборите си.

В политическа среда, доминирана от фенове, а не от рационално действащи свободни хора политическата конкуренция се деформира в борба за надмощие и власт.

Когато боравим с политически интерпретации вместо с факти, съвсем закономерно избираме тази интерпретация, която най-много ни харесва и която отговаря на характера и на начина ни на мислене.

Политическият свят на интерпретации обаче е „приказка“, в която светът е разделен на нашите, които са „добри“ и „вечно прави“, и на другите, които са „лоши“ и „вечно грешни“.

Това е политическо състояние, в което не са възможни обществен консенсус и обществено целеполагане. В такъв тип политическа среда по-важен става въпросът: „Кой управлява?“, а не: „Как се взема решението?“

В следващите няколко десетилетия може да загубим стандарта си на живот, свободата си на придвижване и възможностите за избор. Може да загубим и политическите си свободи.

Епохата на свободата на човека постепенно преминава в ера на контрол върху хората.


Закупете “Новата държава” като печатно издание или електронна книга.